Текст на песента

Някъде много далече, не във нашето време,

Се родило красиво, чисто и непокварено бебе,

Предричали борба между живота и смъртта,

За нея казвали, че няма да остави човек в беда

Била невзрачна, малка, често никой не я забелязвал,

Играела съвсем сама, със нея никой не приказвал

Разплакана прибирала се дома, за да се роди отново,

Гаснели сълзите в майчиното лоно

Осенена от мисли всяка вечер тя заспивала,

Да бъде на луната искала, до там да стигне

И как би могла, да се опита, да литне,

При полета на сън да потанцува със звездите

Наивни са мечтите, но по детски я разбирам,

Невинни са сълзите, а нощем те не спират,

Сякаш 100 виоли свирят тъжната си песен,

Унасят в сън едно дете със глас небесен.

Сълзите и са били толкова солени,

че бавно се превръщала във каменна принцеса

и едва ли има по-ужасно нещо, от това да бъдеш сам и

ако минаваш покрай домът й, ще я видиш, тя е там.

толкова красиво, невъзможно за човек да я подмине

Без да се докосне, без да се запита

Свободата е живот, от мен зависи да я обикна,

С нея съм краля на света, без нея времето убивам

Когато видя я, не забравям да я поздравя,

Да бъда мил със нея, до себе си да я държа

…. Трябва да си го разбрал,

Ако не познаваш красотата й, никога не си живял.

(Мисля, че това е вярно)

(Защото така казват всички)

Незнайните от крайните - Незнайните от крайните - Защото така казват всички – текст


Добавена от

Musiny

СПОДЕЛИ

Ако не искате този текст да се показва или са засегнати авторски права - пишете ни.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Реклама

Обезщетение закъснял полет

FOLLOW US



Follow us in twitter