Текст на песента

16 years old when I went to war,

To fight for a land fit for heroes,

God on my side, and a gun in my hand,

Chasing my days down to zero,

And I marched and I fought and I bled

And I died & I never did get any older,

But I knew at the time, That a year in the line,

Is a long enough life for a soldier,

We all volunteered,

And we wrote down our names,

And we added two years to our ages,

Eager for life and ahead of the game,

Ready for history`s pages,

And we brawled and we fought

And we whored `til we stood,

Ten thousand shoulder to shoulder,

A thirst for the Hun, we were food for the gun,

and that`s what you are when you`re soldiers.

I heard my friend cry,

And he sank to his knees, coughing blood

As he screamed for his mother

And I fell by his side,

And that`s how we died,

Clinging like kids to each other,

And I lay in the mud

And the guts and the blood,

And I wept as his body grew colder,

And I called for my mother

And she never came,

Though it wasn`t my fault

And I wasn`t to blame,

The day not half over

And ten thousand slain, and now

There`s nobody remembers our names

And that`s how it is for a soldier.

Motorhead - 1916 – текст и превод

Превод на текста на песента

Шестнайсет годишен отидох на война,


да се бия за страна на герои,


с Господ зад мен, и със пушка в ръка


скъсявайки дните спокойни.


Марширувах, и бих се, умирах, кървях


и никога не остарявах,


но знаех тогаз, че година във фланг


за войника живот е достатъчен.


Доброволци ний бяхме,


и сами се подписвахме,


и надписвахме две-три години.


Жадни за живот, ние първи загивахме,


готови за чест и за слава.


И крещяхме, и бихме се,


и мърсихме се с кръв –


десет хиляди, рамо до рамо.


Със жажда за мъст, ний потъвахме в кръв:


да, това са войниците само.





Чух приятеля свой


паднал ничком ранен, да вика


майка си и кръв да храчи.


И прострях се до него


и смъртта тъй пое ни,


притиснати близо от малки.


И лежах във калта,


и кирта, и кръвта,


и додето изстиваше, плаках.


И майка си виках,


не дойде даже тя,


макар добър да бях аз,


и да не беше моя вината.


И преди ден да мине,


десет хиляди тъй си умряха, и днес


никой не помни дори имената.


Такава е участта на войника.

Добавена от

Musiny

СПОДЕЛИ

Ако не искате този текст да се показва или са засегнати авторски права - пишете ни.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Реклама

Обезщетение закъснял полет

FOLLOW US



Follow us in twitter