Текст на песента

Никто не знает, как её зовут,

Никто не видел, как она смеётся.

Закутавшись в зелёную листву,

Она пугливо прячется от солнца

В глазах её такая печаль

И океан несбывшихся желаний.

А рядом с нею лето невзначай

Уснуло на расправленном диване.

Ей проще быть невидимкой,

Подумаешь, мир не заметит слёз.

Кому-то пусть глупо и дико,

А вот для неё это всё всерьёз,

Ответ на главный вопрос.

Ей незачем звонить по пустякам,

Она свою галактику открыла,

Пусть принца не придумала пока,

Но там и без него довольно мило.

И бабочки парят выше крыш,

И люди выполняют обещанья

Там все свои обиды простишь,

Насмешки в изумруды превращая.

Город 312 - Невидимка – текст и превод

Превод на текста на песента

Никой не знае как се казва,


Никой не е виждал как се смее.


Завивайки се в зелените листа,


Тя плахо се крие от слънцето


Очите пълни с тъга


И океан от не сбъднати мечти.


А до нея лятото съвсем неочаквано


Заспа на разтегления диван.


По лесно й е да бъде невидима,


Мислейки, че света няма да забележи сълзите.


Може би на някой му е глупаво и диво,


А за нея всичко е сериозно,


Отговор на важния отговор.





Няма за какво да се обажда без причина,


Тя откри своята вселена,


Дори и още да не е измислила принца,


Но там и без него е много хубаво.


И пеперудите летят по-високо от покривите,


И хората изпълняват обещанията си


Там всички свои обиди ще простиш,


Подигравките превръщайки се в изумруди.

Добавена от

Musiny

СПОДЕЛИ

Ако не искате този текст да се показва или са засегнати авторски права - пишете ни.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Реклама

Обезщетение закъснял полет

FOLLOW US



Follow us in twitter