Текст на песента

Колко братя са долу,

принудени от бедността.

Мойто минало ме дърпа,

но чиста ми е съвестта.

Господ ми е свидетел,

бях честен пред олтара.

В морето бурно на живота,

не ще откриеш фара.

Молех да ме чуят,

а те се правеха на глухи.

Чупят се под мен сега,

сякаш пръчки сухи.

Нация от неуки.

Мързелът е твоя слогън.

Страхът е позор,

а пък знанието е огън.

Помня класната стая,

слагаха ме сам на чин.

Имаха отличен – нали бащите бяха с чин.

Великите артисти преживяват от халтури.

Търся истинска любов,

уморих се от авантюри.

Всяка сутрин се събуждам,

с мисълта ,че Той ме гледа.

Следата, която оставям,

няма да е бледа !

Случва се, брат,

дори мъжът също плаче.

Закърмен съм с поезия,

още от пеленаче.

Припев:

Забравил си да се усмихваш, приятелю.

Какво става с теб?

Това ти ли си? /ти ли си/

И дали ще си пак ти ? /когато болката отиде си/

Ще тръгнеш ли по правилния път? /пак/

Не искам да те виждам потънал в мрак.

Аз знам, че силен си.

И ние сме с теб! /ние сме с теб/

Помня първия запис,

питам се – Нима остарях?!

Нима красивите моменти пропилях?!

Помня как ми се кълнеше,

докато палеше свещица.

Големия град направи мъже,

от малките дечица.

Горд съм с моите братя

от Южната трибуна.

А младите ги няма

пред избирателната урна.

Нощите безсънни

ме направиха по-мъдър.

Играта на фунийки

бе тогава нашия кънтър.

Кой ще върне дните?

Защо мълчите?

Човека е бедняк,

щом отнемат му мечтите !

Злобата, за жалост,

е най-срещаното чувство.

Да правиш и да даваш любов,

брат, е изкуство!

Когато съм пред листа,

сякаш съм в черква.

Респектът е за тоя,

който не е спирал да реква.

Моля се, да ме пази Богородица.

Чувствам се силен,

в моментите на безизходица.

Припев:

Забравил си да се усмихваш, приятелю.

Какво става с теб?

Това ти ли си? /ти ли си/

И дали ще си пак ти ? /когато болката отиде си/

Ще тръгнеш ли по правилния път? /пак/

Не искам да те виждам потънал в мрак.

Аз знам, че силен си.

И ние сме с теб! /ние сме с теб/

Бял ден да не виждам,

ми каза циганката,

с протегнати ръце за милостиня,

когато я подминах.

Но тя не знаеше,

че джоба ми е празен,

по-празен и от душата на корумпиран политик,мазен.

Бях газен, бях мразен,

бях сочен с пръст,

бях оклеветен и удрян

от ток трифазен.

Но никога не съм се чувствал жертва ..

А имали сеитба, ще има и жътва, пея.

Но вече не съм същия

За насъщния се боря

И по двата начина –

по чистия и мръсния.

От късния следобед,

До изгрев гоня своя хребет.

Разбрах, че няма да се превърна в бял лебед.

Припев:

Забравил си да се усмихваш, приятелю.

Какво става с теб?

Това ти ли си? /ти ли си/

И дали ще си пак ти ? /когато болката отиде си/

Ще тръгнеш ли по правилния път? /пак/

Не искам да те виждам потънал в мрак.

Аз знам, че силен си.

И ние сме с теб! /ние сме с теб/ x2

CAMORATA и Bobo - Нашата изповед – текст


Още песни на този изпълнител

Добавена от

Musiny

СПОДЕЛИ

Ако не искате този текст да се показва или са засегнати авторски права - пишете ни.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Реклама

Обезщетение закъснял полет

FOLLOW US



Follow us in twitter

By continuing to use the site, you agree to the use of cookies. more information

The cookie settings on this website are set to "allow cookies" to give you the best browsing experience possible. If you continue to use this website without changing your cookie settings or you click "Accept" below then you are consenting to this.

Close