Текст на песента

Колко братя са долу,

принудени от бедността.

Мойто минало ме дърпа,

но чиста ми е съвестта.

Господ ми е свидетел,

бях честен пред олтара.

В морето бурно на живота,

не ще откриеш фара.

Молех да ме чуят,

а те се правеха на глухи.

Чупят се под мен сега,

сякаш пръчки сухи.

Нация от неуки.

Мързелът е твоя слогън.

Страхът е позор,

а пък знанието е огън.

Помня класната стая,

слагаха ме сам на чин.

Имаха отличен – нали бащите бяха с чин.

Великите артисти преживяват от халтури.

Търся истинска любов,

уморих се от авантюри.

Всяка сутрин се събуждам,

с мисълта ,че Той ме гледа.

Следата, която оставям,

няма да е бледа !

Случва се, брат,

дори мъжът също плаче.

Закърмен съм с поезия,

още от пеленаче.

Припев:

Забравил си да се усмихваш, приятелю.

Какво става с теб?

Това ти ли си? /ти ли си/

И дали ще си пак ти ? /когато болката отиде си/

Ще тръгнеш ли по правилния път? /пак/

Не искам да те виждам потънал в мрак.

Аз знам, че силен си.

И ние сме с теб! /ние сме с теб/

Помня първия запис,

питам се – Нима остарях?!

Нима красивите моменти пропилях?!

Помня как ми се кълнеше,

докато палеше свещица.

Големия град направи мъже,

от малките дечица.

Горд съм с моите братя

от Южната трибуна.

А младите ги няма

пред избирателната урна.

Нощите безсънни

ме направиха по-мъдър.

Играта на фунийки

бе тогава нашия кънтър.

Кой ще върне дните?

Защо мълчите?

Човека е бедняк,

щом отнемат му мечтите !

Злобата, за жалост,

е най-срещаното чувство.

Да правиш и да даваш любов,

брат, е изкуство!

Когато съм пред листа,

сякаш съм в черква.

Респектът е за тоя,

който не е спирал да реква.

Моля се, да ме пази Богородица.

Чувствам се силен,

в моментите на безизходица.

Припев:

Забравил си да се усмихваш, приятелю.

Какво става с теб?

Това ти ли си? /ти ли си/

И дали ще си пак ти ? /когато болката отиде си/

Ще тръгнеш ли по правилния път? /пак/

Не искам да те виждам потънал в мрак.

Аз знам, че силен си.

И ние сме с теб! /ние сме с теб/

Бял ден да не виждам,

ми каза циганката,

с протегнати ръце за милостиня,

когато я подминах.

Но тя не знаеше,

че джоба ми е празен,

по-празен и от душата на корумпиран политик,мазен.

Бях газен, бях мразен,

бях сочен с пръст,

бях оклеветен и удрян

от ток трифазен.

Но никога не съм се чувствал жертва ..

А имали сеитба, ще има и жътва, пея.

Но вече не съм същия

За насъщния се боря

И по двата начина –

по чистия и мръсния.

От късния следобед,

До изгрев гоня своя хребет.

Разбрах, че няма да се превърна в бял лебед.

Припев:

Забравил си да се усмихваш, приятелю.

Какво става с теб?

Това ти ли си? /ти ли си/

И дали ще си пак ти ? /когато болката отиде си/

Ще тръгнеш ли по правилния път? /пак/

Не искам да те виждам потънал в мрак.

Аз знам, че силен си.

И ние сме с теб! /ние сме с теб/ x2

CAMORATA и Bobo - Нашата изповед – текст


Добавена от

Musiny

СПОДЕЛИ

Ако не искате този текст да се показва или са засегнати авторски права - пишете ни.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Реклама

Обезщетение закъснял полет

FOLLOW US



Follow us in twitter