Текст на песента

Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в бурята сам да вляза,

сякъш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгрумолясва.

Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам слънцето как залязва,

сякъш съм попаднал в капан, нека бурята всеки мой страх отнася.

Облак надвисна над мене и сянка отгоре ми хвърли,

тя пое ме в обятия ледени сякъш изпила кръвта ми,

толкова пъти, водопади студена пот мръсни,

тичат по тялото тръни,

увиват ме, взимат ме, хвърлят ме в реките на спомени мътни,

тогава се будя, бурята на прага ми чака мълчаливо,

не е сън, тя е вън, дошла е за мен и стой търпеливо,

ако изляза, тя ще ме погълне,

ако остана, нищо няма да се сбъдне,

умът ми ще рухне, утре,

не ми остана много в него да съм вътре,

отварям вратата за сенките мрачни, черни ездачи,

влача се, дъждовните капки къмшици в лицето безбродни палачи,

мразя се, когат съм слаб, вятъра на земята ме поваля,

изправям се, бавно вървя, но в кълта да потъна не се оставям,

целувка на облаци, носи светкавица виждам вече,

тази буря ме събира, вдига, убива, страха който в мене гнездеше,

раждам се, в отровата моя, бурята буди убива покоя,

жажда, утолява пороя, вече за следваща буря се моля.

Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в бурята сам да вляза,

сякъш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгрумолясва.

Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам слънцето как залязва,

сякъш съм попаднал в капан, нека бурята всеки мой страх отнася.

Плащам цената, листа е пълен, сякъш по тяло, рисувам с въглен,

метафори безплътни, зеници бездънни, редовете ми пътища стръмни,

стъпките изваяли се до целта ми,

но когато не виждаш пред себе си избор друг нямаш,

ината и волята да са твой юмрук или да бягаш,

сила е, болката в теб да отекне, нейната песен е химн,

минал си пагубна буря перфектна, излизаш непобедим,

затова по пътя си вървя с тревоги

и мойте братя станали са облаци дъждовни,

бури сезонни, с радост чакам щом се мръква,

винаги съм по-силен в ледената и прегръдка

и не млъква небето, гръмва и ето,

пътят ми пак усветен е, кал до коленете,

вятър в лицето, съмнение унищожено,

раждам се, в отровата моя,

бурята буди убива покоя,

жажда, утолявам в пороя,

вече за следваща буря се моля.

Връщам се в умът си и пак, търся отговор мога ли в бурята сам да вляза,

сякъш съм попаднал в капан вятър и порой, небето се сгрумолясва.

Връщам се в умът си и знам, идва тежка нощ виждам слънцето как залязва,

сякъш съм попаднал в капан, нека бурята всеки мой страх отнася.

Атила - Буря – текст


Добавена от

Musiny

СПОДЕЛИ

Ако не искате този текст да се показва или са засегнати авторски права - пишете ни.

Напишете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.

Реклама

Обезщетение закъснял полет

FOLLOW US



Follow us in twitter